Българският
Сватбен
Портал

Обърнете се към прекрасната ни колекция с ценни съвети и информация, за да научите всички тайни за организацията на перфектната сватба!

Български сватбени обреди и обичаи



"Сватба", худ. Владимир Димитров - Майстора

 

Сватбата винаги е в празничен ден - обикновено неделен. Семействата на булката и младоженца се приготвят за празника, като заедно или поотделно пазаруват необходимите неща за събитието и канят гостите - ходят по домовете им и ги черпят с вино (калесване). На бащата на младоженеца се пада честта лично да покани кума.

 

Традицията повелява съботата преди сватбата да се подготвят основните сватбени символи: сватбените пити (или хлябове), сватбеното знаме, кумовото дръвче, сватбените венци и пр.

 

Приготвянето на сватбените хлябове е низ от обреди, който има различни названия - засевка, засев и др. Обредните хлябове се правят както в дома на момъка, така и в този на момата. Започват с песен няколко дни преди денят, определен за вземане на невестата. Вярвало се, че сватбените хлябове имат магическо въздействие върху бъдещето на младоженците. Интересен факт е, че в брашното или житото се поставя пръстен на момъка и някакво бижу на девойката (обикновено пръстен или гривна). Хлябовете се омесват от специална „месачка“, като според поверието трябва да бъде дъщеря на живи родители.

 

Оформянето на хлябовете може да се сведе до два главни обредни типа: сладка пита (меденик) и кумови краваи

 

Сладката пита представлява кръгъл хляб със съвсем скромна украса, може дори и без такава. В нея се слага сребърна пара́. Когато се извади от фурната се намазва с мед, след което се разчупва и разпределя между участниците в засевките. По този начин се поставя края на старото и началото на новото семейство.

 

Кумовите краваи се оформят като кръгъл хляб с дупка по средата. Украсата трябва да бъде богата и да преобладават фигури като змии, гущери и други подобни. Целта на символите е да предпазят младоженците и техния микрокосмос: дом, земя и вода, които са източници на плодородие и продължаване на рода. Кумовите краваи са част от кумовото дръвче.

 

Според обичая на момковия хляб се изобразяват птици (символ на семейството), които трябва да бъдат насочени навътре, защото момъкът остава в своя дом след сватбата. Птиците на хляба на момата се изобразяват пък навън, като знак че напуска бащиния дом.

 

Сватбеното знаме обикновено се приготвя само в дома на младоженеца, но в някои краища на България се среща и обичай, според който се подготвят две знамена - за дома на годеника и за този на годеницата. Знамето символизира сватбеното шествие - от дома на младоженеца, през кумовия дом до бащиното огнище на невестата.

 

Цветът на знамето трябва да бъде бял или червен, възможно е да бъде и в двата цвята. Вярва се, че дръжката му трябва да бъде отсечена само с един удар, за да бъде венчилото едно. Платът на знамето се зашива за пръта с червен конец или с „мартеница”. Със същия този конец се прикачат и останалите предмети, служещи за украса: цветя и зеленина. На върха на знамето се забожда червена или „позлатена” ябълка (може и смокиня, дюля, лимон, друг плод или дори лук). Знамето се предава на девера, който го закача в дома на младоженеца и го сваля в неделя, когато сватовете тръгват за невестата.

 

Кумовото дръвче се прави от всички моми, приятелки на булката. В него участват и кумовите краваи. Един от най-важните елементи за направата му са клони, които задължително трябва да бъдат от плодно дърво или връх на бор. Трябва да бъдат нечетен брой, най-често 3 или 5 клона. За украса се използват цветя, зеленина, ябълка, червен конец и др. Украсеното кумово дръвче се поставя върху кумовите хлябове. Оставят се да стоят по този начин на масата до сватбата. По-късно кумът откупва дръвчето и го оставя на сватбената трапеза в дома на младоженеца като символ на новосформираното младо семейство.

 

За съжаление един изключително интересен обичай като виенето на венци отпада много отдавна от сватбената обредност. Въвеждането на металните църковни корони (венчила) в края на 19 век изземват функциите на обредно приготвените венци. Венци се виели както за годеницаата, така и за годеника. За основа на венеца използвали лозова, шипкова или трендафилова пръчка, която се увивала с цветя, зеленина и разноцветни конци. Поставянето на венците върху главите на младоженците осмисля съдържанието на термина „венчавка”.

 

Всеки знае, че за да отиде на сватба трябва да бъде поканен. Калесването (каненето) е с особена важност сред сватбените обичаи. Независимо дали човек е сред най-близките роднини на младоженците, ако не е поканен, той не присъства на сватбата. Преди, обаче, да бъдат поканени гостите се кани кум! По стар обичай кум става кръстникът на младоженеца или някой негов наследник или роднина.

 

Традицията е гостите да се канят в деня преди вземането на невестата, може и по-рано. „Калесари” стават деверът, зълвата, младоженецът, ергени или моми от момкова или момина страна. Задължително се черпи с вино, а отпиването от него означава приемане на поканата.

 

Преди вземането на невестата се състои така наречената вечер на раздяла на младоженците с родителите. Обикновено това се случва вечерта преди сватбата и продължава до късно през нощта, та понякога чак до зори. На много места из България началото на тази раздяла е свързана с поредица гостувания на близки и роднини у момата. Тази вечер се разглежда чеизът на булката. Ако настроението от раздялата на момата със смейството ѝ е леко тъжно, то настроението на момковата вечер е изключително приповдигнато.

 

През всички години, докато момичето живее с родителите си, се приготвя нейният чеиз. Всички жени в семейството се включвали в този процес. Едни от първите умения, които всяко момиче трябвало да придобие били да плете, да преде и да тъче. Страната на момчето пък има задачата да осигури накитите на булката. На годежа свекърът (бащата на момъка) подарява на момата пафти и гривна от сребро или злато. Това били първите ѝ такива бижута, тъй като до този момент можела да носи само украшения с мъниста, но не и от метал. Поставянето на накитите също не е на случайни места. Паричките или скъпоценните камъни падат на челото от забрадката. Вярва се, че така те пазят ума. Пендарите пък висят на гърдите, за да съхранят млякото на бъдещата майка. Пафтите и коланът пазели детеродните ѝ органи. Считало се, че всички останали украси, които „звънели“ (треперушки, висулки, парички и пр.), когато момата се движи прогонвали лошите сили.

 

Друг важен момент от приготовленията за сватбата е сплитането на косата на годеницата. Тъй като свободната коса е символ на необвързаната мома косата на девойката трябва да се сплете на плитка. Плетенето се извършва от моми в бащиния дом на девойката. Този обичай води своето начало още от древните славяни и символизира преминаването на младото момиче от моминство към положение на омъжена жена. Обичаят се извършва в деня преди венчавката.

 

Докато в дома на момата кипят бурни емоции и момински смях около сплитането на косата ѝ, дома на младоженеца също е изпълнен с весела глъч около неговото бръснене, което пък от своя страна символизира края на ергенството. Според този обичай под брадата на младоженеца се държи бяла кърпа (подарена на момъка от годеницата му). Всички косми трябва да се съберат в нея, за да се опазят младоженците от магия. През същото това време пък музикантите свирят сватбарска музика в знак, че сватовете са готови за тръгване.

 

Според българските сватбени обичаи основните цветове в облеклото на този ден са бяло и червено. Белият цвят е символ на женското начало, чистотата и девствеността, а червеният -  на мъжкото начало, огъня и плодородието. Някъде по-късно в годините се промъква и черният или тъмнокафевият цвят като основен при сукмана и елека. (Едва през XVIII век черният цвят става символ на траура. Преди това скръбта е изразявал белият.)

 

След като момъкът е готов, заедно със сватовете тръгва от дома си, за да взeмe кума. А след това, всички отиват за невестата. Задължително условие е да се избере път до дома на булката, по който сватбарите няма да се върнат. Вярването е, че в противен случай тя ще овдовее и ще се върне при родителите си. 

 

Когато годеникът и сватовете пристигнат пред дома на булката намират дворната врата затворена. Младоженецът трябва да се пребори с брата на невестата, да реши трудни задачи или да плати, за да бъде пуснат. По някои краища на България за изпитание на силата и сръчността на момъка и сватовете се счита превземането на моминото знаме. В същото това време невестата, скрита в бащиния дом, се стреми да види първа момъка през сито, „за да бъде сит от нея”. След това излиза да посрещне сватбарите. Според традицията булката е облечена във всекидневни дрехи. Докато старите сватове сядат на трапезата в дома на невестата, момите и ергените се хващат на хорото, а булката се пребулва

 

Друго поверие гласи, че който от двамата младоженци пръв успее да настъпи другия, ще се чува неговата дума.